Часът на Бика

По същото време в Градините на Цоам Фай Родис обясняваше на инженер Таел какво се е случило и го молеше веднага да изпрати самолети на помощ.
— Поради недостиг на гориво с полетите се разпорежда само Съветът на Четиримата.
— Тогава докладвайте веднага на Съвета, а още по-добре — направо на властелина.
Таел стоеше нерешително.
— Вие не разбирате ли с какъв малък запас от време разполагаме?! — учудено възкликна Родис. — Защо се бавите?
— За мен не е много просто да докладвам на властелина — прегракнало каза Таел, — по-бързо ще стане, ако вие лично…
— Защо не казахте веднага?! — и Фай Родис се устреми към покоите на председателя на Съвета на Четиримата.
За щастие днес Чойо Чагас не беше напущал двореца. След половин час Родис бе въведена в зелената стая, която вече беше станала постоянно място за срещите и́ с властелина на Торманс.
— Аз бях предвидил подобна възможност — каза Чойо Чагас, след като разгледа предадената от звездолета снимка — затова управниците по места са настоявали пред вашите изследователи да се откажат от рискованото пътешествие.
— Но на тях никой не им е обяснил степента на опасността!
— Всеки зонален управител се срамува, по-точно страх го е да говори за тези вампири. Тях ги наричат «оскърбители на двете блага».
— На двете блага?
— Да, разбира се — на дългия живот и леката смърт. Те са се отказали и от едното, и от другото и затова трябва да бъдат унищожени. Държавата не може да търпи своеволия. Но те се спасяват в изоставените градове, а недостигът на транспорт затруднява борбата с тях и те си остават позор за зоналния управител.
— Грехота е да се бавим още — каза Родис, — загубените минути могат да костват живота на нашите другари. Те са добре защитени, но капацитетът на батериите е ограничен. Тесните, непроницаеми очи на Чойо Чагас бяха втренчени в Родис.
— Вашите деветоножки притежават убийствена сила. Спомням си как те сринаха една врата в този дворец — усмихна се язвително властелинът.
— Разбира се, всеки СДФ има лъч за рязане, инфразвук за събаряне на препятствия и най-сетне фокусирана искра… Но аз не ви разбирам!
— Толкова проницателна жена и да не може да разбере, че вместо да изразходват енергията за защитно поле, те трябва да избият негодниците.
— Те няма да го направят!
— Дори ако им заповядате ли?
— Аз не мога да дам такава безнравствена заповед. Но дори и да се опитам, все едно, никой няма да я изпълни. Това е един от главните стълбове на нашето общество.
— Невероятно! Как може да съществува общество върху такива нестабилни основи?
— После ще ви обясня, а сега ви моля незабавно да издадете заповед! Изпратете самолети час по-скоро! Какво прилагате вие в такива случаи? Успокоителна музика или ГВР — Газ на временната радост?
— Газ на радостта! — каза Чойо Чагас със странна интонация. — Нека бъде така! За колко часа ще стигне енергията на вашите хора? Не може ли да им се изпрати ракета с батерии от вашия всесилен кораб?
Родис погледна гривната си, която беше зафиксирала момента на получаването на сигнала от град Кин-Нан-Те.
— Запасът от енергия ще стигне за около седем часа. А без коригиращи станции е невъзможно да се извърши точно кацане на ракета. Бихме убили другарите си: прекалено малка е площта, на която са обкръжени те.
Чойо Чагас стана.
— Виждам колко сте загрижена за съдбата им. В края на краищата вие не сте били чак толкова безстрастни, както искате да изглеждате на нас, обитателите на Ян-Ях! — Той завъртя малкия диск върху масата и тръгна към съседната стая. — Ще дойда след малко!
Чакаше го висок слаб «змиеносец» с хлътнали очи и широка като на жаба уста с тънки устни.
— Изпратете два самолета от резерва на охраната в Кин-Нан-Те, да спасят нашите гости от Земята — започна властелинът, гледайки над приведения в почитателен поклон чиновник. — Защитата им ще работи още седем часа — продължи Чойо Чагас, — следователно след седем и половина вече ще е късно. Чувате ли, след седем и половина!
— Разбрах, велики! — Чиновникът вдигна преданите си очи към властелина.
 
— «Оскърбителите» трябва да бъдат изтребени до крак. Този път без мъчения и процедури — просто да се унищожат!
«Змиеносецът» се поклони още по-ниско и излезе. Чойо Чагас се върна в зелената стая, като си каза: «Да видим толкова детински наивни ли са те, както ме уверява тази Цирцея. Нека това бъде своего рода експеримент».
— Заповедта е дадена! Тук моите заповеди се изпълняват!
Фай Родис му благодари с поглед, но изведнъж трепна.
— За какъв експеримент си мислите?
— Аз самият бих искал да ви задам няколко въпроса — побърза да я прекъсне Чойо Чагас. — След получения урок ще се стремите ли пак към отдалечените области на планетата?
— Не. Тази екскурзия беше предизвикана изключително от желанието на нашите изследователи да видят първобитната природа на Ян-Ях!
— Няма що, те вече я видяха!
— Опасността не е дошла от природата. «Оскърбителите» са продукт на едно човешко общество, изградено върху потисничеството и неравенството.
— За какво равенство говорите вие?
— За единственото! Равенство на еднаквите възможности.
— Равенството е невъзможно. Хората са толкова различни, следователно не са равни и възможностите им.
— При голямо разнообразие на хората има равенство на резултатите.
— Измислица! Когато ограничените ресурси на една планета са изтощени до последна степен, далеч не всеки човек е достоен да живее. Хората имат нужда от толкова много неща, а ако нямат способности, с какво са по-добри те от червеите?
— Нима смятате за достойни само онези, които имат изключителни способности? Но нали съществуват и просто добри, сръчни и съвестни работници?
— Как да ги определяме кой е добър и кой лош? — пренебрежително се усмихна Чойо Чагас.
— Но това е толкова просто! Още в дълбока древност са умеели да разпознават хората. Невъзможно е да не са ви известни такива стари думи като симпатия, обаяние, влияние на личността!
— А мен за какъв ме смятате? — внезапно я попита Чойо Чагас.